Бивш депутат в РСМ: Има постоянна антибългарска кампания в медиите
Тази седмица прокуратурата в Битоля повдигна обвинения на основателя на българския културен клуб " Иван Михайлов " Любчо Георгиевски. Защо се случва това и защо отношенията София - Скопие стигнаха най-ниската си точка? Вижте коментара на бившия народен представител в Северна Македония Никица Корубин, с нея беседва Диана Радева:
Д. Радева: Г-жо Корубин, по какъв начин ще коментирате тези повдигнати обвинявания против Любчо Георгиевски?
Н. Корубин: Обвинителният акт, който първо беше импортиран мисля от Комисията за отбрана от дискриминация, а в този момент и издигнат от прокуратурата в Битоля, за мен е кулминационна точка на една атмосфера, която се построява в нашето общество през миналата година,
в която на процедура стигнахме до обстановка да се отнасяме рестриктивно към правото на свободно изложение.
За мен това е едно нещастно развиване на събитията. От това, което е обществено известно, става въпрос за дело, по което е привлечено представляващият съдружие на жители, което в това време е заличено от нашия централен указател с измененията на Закона за сдруженията и фондациите, които бяха част от една история и не биваше да бъде действителност в страна, която за няколко години би трябвало да стане член на Европейски Съюз. Делото е за разпространяване на ненавист, национална непоносимост, дълготрайно оповестено на информации на интернет страницата и така нататък
Това, което е спорно – аз го разясних и във връзка с измененията в Закона за сдруженията и фондациите, е това, че на процедура ние вършим опит за исторически ревизионизъм. По този метод, посредством обвиняването на съответно лице, избрани структури от нашата страна се саморазправят с нашата лична история. Ванчо Михайлов е част от българската история, толкоз колкото и от македонската и това на процедура е част от това, което назоваваме обща история. Много спорно е по какъв начин нашата общност съумя да вмъкне исторически тематики в правния ред на една гражданска страна.
Имаме неуместна обстановка, при която в самата процедура ми е много неразбираемо по какъв начин ще се извличат доказателствата от страна на обвиняването, както и на отбраната.
По този метод на процедура не разграничаваме какво е политическа и какво е историческа категория. За мен това е скандално.
Свързани
Д. Радева: Разбирам ви, само че въпреки това това, което четем, според Наказателния кодекс на вашата страна, за сходни прегрешения, в случай че те бъдат потвърдени, се планува наказване отнемане от независимост за интервал от 1 до 5 години. Колко евентуално е да се случи това в проблема с Любчо Георгиевски?
Н. Корубин: Не знам по какъв начин ще протече правосъдният развой, само че атмосферата, която се построява в в обществото, е атмосфера на линч и на разпра на инакомислещите.
Тук заплахата не е единствено за обвинявания Люпчо Георгиевски съответно, а за всеки от нас, който ще изкаже своето персонално мнение за елементи от историята, които са комфортни или не. Такива категории на комфортни и неуместни персони не би трябвало да действат в демократична, гражданска страна, каквото е Северна Македония през днешния ден.
Надявам се, че в самия правосъден развой ще се вземе поради, че това е една неуместна обстановка, тъй като не може в самото обвиняване или сигнала на Комисията за отбрана от дискриминация да оперирате с термини като народ и че била застрашена уникалността на целия македонски народ. Никой не може да приказва от името на народа, тъй като това е гражданска страна и приказваме за самостоятелни права. Може да бъдат застрашени или предпазени самостоятелни права. Не може правният ред да се построява на категории като народ и да се базират на заплаха или застрашаване на уникалността на македонския народ. Тук за мен е този парадокс. Все отново имам вяра, че ще има опция за обективен правосъден развой и няма ни минимум да се приближава присъдата до оптимално плануванаъа.
Д. Радева: А бихте ли споделили, откакто се одобри този закон, с който се закриха българските културни центрове поради техните имена, промени ли се нещо в настройките на македонското общество по отношение на България?
Н. Корубин: Отношението на македонското общество към България зависи от самия роман, който участва основно в медиите, както и от отношението на политиците и партиите. С всяка нова ограничаваща мярка, каквато за мен беше да вземем за пример методът, по който беше заменен Законът за сдружения и фондациите, тъй като от всички няколко хиляди сдружения и фондации не знам за други, чиито имена да са тествани или единствено на тези две. С тази умишлена смяна на закона атмосферата освен не е усъвършенствана, а в противен случай – влошена е. Не можем да чакаме възстановяване на атмосферата, когато по най-различен метод непрекъснато има отворена и прикрита антибългарска акция в медиите. Било по въпроса с смяна на преамбюла на Конституцията, респективно конституционните промени, които са тематика в този момент при нас. Дали ще е един план, който в този момент е доста настоящ тези дни при нас – този на „ Бехтел “ и „ ЕНКА “, т.е. построяването на коридорите 8 и 10. Особено при коридора 8, който е по линията изток – запад, се водят всевъзможни акции. Както и да било, отнасящо се до България – дали е отбелязването през вчерашния ден на 120-годишнината от гибелта на Гоце Делчев, всичко, което има някакви допирни точки с България, у нас е скандализирано оптимално. Отговорността за това я виждам в безусловно непрофесионалното отношение на медиите и скандалното държание на политиците.
Свързани
Д. Радева: Защо за следващ път България и Северна Македония означиха 120-годишнината от гибелта на Гоце Делчев поотделно? И в случай че позволите да ви прочета думите на нашия президент Румен Радев тогава: „ Ако днешна Северна Македония претендира, че следва заветите на Гоце Делчев, за какво не намира сили да впише в своята Конституция неговите сънародници българите, в името на които той пожертва живота си? “
Н. Корубин: За мен е тъпо, че при един подобен огромен празник като 120-годишнината от гибелта на Гоце Делчев, политиците, без значение дали става въпрос за министър председател, президент, просто нашият политически хайлайф не откри сили да предложения българска делегация, като несъмнено на вас щеше да бъде решението дали да приемете или не, дружно да се постави цвете на гроба на Гоце Делчев. Това е в духа на едно цивилизовано общество, в духа на другарски връзки, каквито са задължени да имат две страни, а в последна сметка това е духът и на Европейския съюз. Мисля, че един от наследниците на Гоце Делчев, който беше на неговия гроб в Скопие през вчерашния ден, го сподели доста добре. Той споделя „ Аз чаках да прозвучат македонският и български химн, както и този на Европейски Съюз “. Това е посланието, което ние би трябвало да изпращаме. Това е рецензия за нашите македонски управляващи и считам, че от тази позиция с този алегоричен акт пропуснаха доста. Пропуснаха доста и февруари, когато беше маркирано раждането на Гоце Делчев, пропуснаха и в този момент, а това не ни е изгода на самите нас, тъй като ние сме тези, които би трябвало да стартираме най-сетне договарянията с Европейски Съюз.
Д. Радева: Бихте ли споделили на какъв стадий е този развой по включването на българите като малцинство в Конституцията на Северна Македония?
Н. Корубин: Този развой излишно се усложнява. Мина съвсем една година от приемането на преговорната рамка на Европейски Съюз, в която изискване за фактическото отваряне на договарянията е вписването на българите в Конституцията. И това е толкоз елементарна интервенция. Аз пристигам от поколението депутати, които изготвиха смяната на Конституцията по отношение на Преспанския контракт и смяната на името на страната, което значи, че напълно добре знам по какъв начин протича цялата процедура. Аз съм в действителност сюрпризирана от това излишно усложняване отстрана на държавното управление с образуването на работни групи. Добре, може би имат някаква своя тактика и причини за какво би трябвало тъкмо по този метод, само че най-после цялата работа се свежда до едно – българите да бъдат третирани по същия метод като останалите част от нации, според преамбюла на Конституцията. Българското общество би трябвало да е наясно, че нашата Конституция е гражданска, само че в преамбюла е вметнат етнически детайл, където се споделя, че Северна Македония е страна на жителите на Северна Македония, македонския народ и по-късно са изброени „ елементи от нации “. Сред тях би трябвало да влязат и българите, т.е. „ част от българския народ “ – такава ще бъде формулировката. Това по автоматизъм значи регистриране в още две ремонти в нормативната част от Конституцията. Това е член 49, където се разказва диаспората. Тоест, „ жители на Северна Македония етнически българи, които живеят в чужбина “. Другият е член 78, отнасящ се до Комитета за връзки сред етническите групи, който е непрекъснат орган в Народното събрание, където постоянно членуват „ елементи от нации “, които са записани в преамбюла на Конституцията. Това е. Много е просто. Добре, държавното управление и ръководещите партии го одобряват, само че държанието на опозицията към този момент не е даже скандално, а смешно. Ако допреди 2 години за ВМРО-ДПМНЕ нямаше никакъв проблем българите да влязат в Конституцията, в този момент към този момент това става не знам си какъв народен проблем с идентичността. Това е безспорна корист с този роман за идентичността. Абсолютна операция. Създаване на една нервност, скандализиране на цялата наша македонска общност. Все отново, около всички проблеми и ненужни затруднения, които самите си създадохме, имам вяра в позитивния излаз и имам вяра, че дефинитивно ще затворим този въпрос. В края на краищата, вие би трябвало да пандизите един въпрос по метод, по който да не оставяте усещане в обществото, че сте го създали със мощ, а че сме го създали с благосклонност.
Свързани
Д. Радева: Как наподобяват нещата от вашата позиция – какво да направи България, с цел да помогне за нормализиране на връзките сред двете страни?
Н. Корубин: Мисля, че България през последните няколко месеци е много пасивна в връзките със Северна Македония, което бих споделила, че ни оставя сами да си разчистим вътрешните проблеми. Може би това е и добър ход от българска страна, тъй като въпреки всичко това е наш вътрешен проблем. Мисля, че отношението към България, без значение от това, че не се съгласяхме с някои позиции на формалната българска политика, което в последна сметка е ваше право като страна, може да сме съгласни или не, си е наш вътрешен проблем на почистване с предишното и излизане от въздействието на тази югославянска матрица и някак си да успеем да избегнем клопката на протичащото се в прилежащите страни, в който желаят да ни вкарат. Колкото по-добри връзки имаме с България, с Гърция, Албания, Косово, Сърбия, само че на първо място с България и Гърция, толкоз повече ще успеем да излезем от тази матрица на постюгославянство, която държи нашето общество заробено. Мисля, че сега имаме всички условия да решим нашия вътрешен проблем. А моментът, когато го решим и стартират договарянията с Европейски Съюз, считам че ще можем да възобновим положителните връзки с България.
Д. Радева: Г-жо Корубин, по какъв начин ще коментирате тези повдигнати обвинявания против Любчо Георгиевски?
Н. Корубин: Обвинителният акт, който първо беше импортиран мисля от Комисията за отбрана от дискриминация, а в този момент и издигнат от прокуратурата в Битоля, за мен е кулминационна точка на една атмосфера, която се построява в нашето общество през миналата година,
в която на процедура стигнахме до обстановка да се отнасяме рестриктивно към правото на свободно изложение.
За мен това е едно нещастно развиване на събитията. От това, което е обществено известно, става въпрос за дело, по което е привлечено представляващият съдружие на жители, което в това време е заличено от нашия централен указател с измененията на Закона за сдруженията и фондациите, които бяха част от една история и не биваше да бъде действителност в страна, която за няколко години би трябвало да стане член на Европейски Съюз. Делото е за разпространяване на ненавист, национална непоносимост, дълготрайно оповестено на информации на интернет страницата и така нататък
Това, което е спорно – аз го разясних и във връзка с измененията в Закона за сдруженията и фондациите, е това, че на процедура ние вършим опит за исторически ревизионизъм. По този метод, посредством обвиняването на съответно лице, избрани структури от нашата страна се саморазправят с нашата лична история. Ванчо Михайлов е част от българската история, толкоз колкото и от македонската и това на процедура е част от това, което назоваваме обща история. Много спорно е по какъв начин нашата общност съумя да вмъкне исторически тематики в правния ред на една гражданска страна.
Имаме неуместна обстановка, при която в самата процедура ми е много неразбираемо по какъв начин ще се извличат доказателствата от страна на обвиняването, както и на отбраната.
По този метод на процедура не разграничаваме какво е политическа и какво е историческа категория. За мен това е скандално.
Свързани
Д. Радева: Разбирам ви, само че въпреки това това, което четем, според Наказателния кодекс на вашата страна, за сходни прегрешения, в случай че те бъдат потвърдени, се планува наказване отнемане от независимост за интервал от 1 до 5 години. Колко евентуално е да се случи това в проблема с Любчо Георгиевски?
Н. Корубин: Не знам по какъв начин ще протече правосъдният развой, само че атмосферата, която се построява в в обществото, е атмосфера на линч и на разпра на инакомислещите.
Тук заплахата не е единствено за обвинявания Люпчо Георгиевски съответно, а за всеки от нас, който ще изкаже своето персонално мнение за елементи от историята, които са комфортни или не. Такива категории на комфортни и неуместни персони не би трябвало да действат в демократична, гражданска страна, каквото е Северна Македония през днешния ден.
Надявам се, че в самия правосъден развой ще се вземе поради, че това е една неуместна обстановка, тъй като не може в самото обвиняване или сигнала на Комисията за отбрана от дискриминация да оперирате с термини като народ и че била застрашена уникалността на целия македонски народ. Никой не може да приказва от името на народа, тъй като това е гражданска страна и приказваме за самостоятелни права. Може да бъдат застрашени или предпазени самостоятелни права. Не може правният ред да се построява на категории като народ и да се базират на заплаха или застрашаване на уникалността на македонския народ. Тук за мен е този парадокс. Все отново имам вяра, че ще има опция за обективен правосъден развой и няма ни минимум да се приближава присъдата до оптимално плануванаъа.
Д. Радева: А бихте ли споделили, откакто се одобри този закон, с който се закриха българските културни центрове поради техните имена, промени ли се нещо в настройките на македонското общество по отношение на България?
Н. Корубин: Отношението на македонското общество към България зависи от самия роман, който участва основно в медиите, както и от отношението на политиците и партиите. С всяка нова ограничаваща мярка, каквато за мен беше да вземем за пример методът, по който беше заменен Законът за сдружения и фондациите, тъй като от всички няколко хиляди сдружения и фондации не знам за други, чиито имена да са тествани или единствено на тези две. С тази умишлена смяна на закона атмосферата освен не е усъвършенствана, а в противен случай – влошена е. Не можем да чакаме възстановяване на атмосферата, когато по най-различен метод непрекъснато има отворена и прикрита антибългарска акция в медиите. Било по въпроса с смяна на преамбюла на Конституцията, респективно конституционните промени, които са тематика в този момент при нас. Дали ще е един план, който в този момент е доста настоящ тези дни при нас – този на „ Бехтел “ и „ ЕНКА “, т.е. построяването на коридорите 8 и 10. Особено при коридора 8, който е по линията изток – запад, се водят всевъзможни акции. Както и да било, отнасящо се до България – дали е отбелязването през вчерашния ден на 120-годишнината от гибелта на Гоце Делчев, всичко, което има някакви допирни точки с България, у нас е скандализирано оптимално. Отговорността за това я виждам в безусловно непрофесионалното отношение на медиите и скандалното държание на политиците.
Свързани
Д. Радева: Защо за следващ път България и Северна Македония означиха 120-годишнината от гибелта на Гоце Делчев поотделно? И в случай че позволите да ви прочета думите на нашия президент Румен Радев тогава: „ Ако днешна Северна Македония претендира, че следва заветите на Гоце Делчев, за какво не намира сили да впише в своята Конституция неговите сънародници българите, в името на които той пожертва живота си? “
Н. Корубин: За мен е тъпо, че при един подобен огромен празник като 120-годишнината от гибелта на Гоце Делчев, политиците, без значение дали става въпрос за министър председател, президент, просто нашият политически хайлайф не откри сили да предложения българска делегация, като несъмнено на вас щеше да бъде решението дали да приемете или не, дружно да се постави цвете на гроба на Гоце Делчев. Това е в духа на едно цивилизовано общество, в духа на другарски връзки, каквито са задължени да имат две страни, а в последна сметка това е духът и на Европейския съюз. Мисля, че един от наследниците на Гоце Делчев, който беше на неговия гроб в Скопие през вчерашния ден, го сподели доста добре. Той споделя „ Аз чаках да прозвучат македонският и български химн, както и този на Европейски Съюз “. Това е посланието, което ние би трябвало да изпращаме. Това е рецензия за нашите македонски управляващи и считам, че от тази позиция с този алегоричен акт пропуснаха доста. Пропуснаха доста и февруари, когато беше маркирано раждането на Гоце Делчев, пропуснаха и в този момент, а това не ни е изгода на самите нас, тъй като ние сме тези, които би трябвало да стартираме най-сетне договарянията с Европейски Съюз.
Д. Радева: Бихте ли споделили на какъв стадий е този развой по включването на българите като малцинство в Конституцията на Северна Македония?
Н. Корубин: Този развой излишно се усложнява. Мина съвсем една година от приемането на преговорната рамка на Европейски Съюз, в която изискване за фактическото отваряне на договарянията е вписването на българите в Конституцията. И това е толкоз елементарна интервенция. Аз пристигам от поколението депутати, които изготвиха смяната на Конституцията по отношение на Преспанския контракт и смяната на името на страната, което значи, че напълно добре знам по какъв начин протича цялата процедура. Аз съм в действителност сюрпризирана от това излишно усложняване отстрана на държавното управление с образуването на работни групи. Добре, може би имат някаква своя тактика и причини за какво би трябвало тъкмо по този метод, само че най-после цялата работа се свежда до едно – българите да бъдат третирани по същия метод като останалите част от нации, според преамбюла на Конституцията. Българското общество би трябвало да е наясно, че нашата Конституция е гражданска, само че в преамбюла е вметнат етнически детайл, където се споделя, че Северна Македония е страна на жителите на Северна Македония, македонския народ и по-късно са изброени „ елементи от нации “. Сред тях би трябвало да влязат и българите, т.е. „ част от българския народ “ – такава ще бъде формулировката. Това по автоматизъм значи регистриране в още две ремонти в нормативната част от Конституцията. Това е член 49, където се разказва диаспората. Тоест, „ жители на Северна Македония етнически българи, които живеят в чужбина “. Другият е член 78, отнасящ се до Комитета за връзки сред етническите групи, който е непрекъснат орган в Народното събрание, където постоянно членуват „ елементи от нации “, които са записани в преамбюла на Конституцията. Това е. Много е просто. Добре, държавното управление и ръководещите партии го одобряват, само че държанието на опозицията към този момент не е даже скандално, а смешно. Ако допреди 2 години за ВМРО-ДПМНЕ нямаше никакъв проблем българите да влязат в Конституцията, в този момент към този момент това става не знам си какъв народен проблем с идентичността. Това е безспорна корист с този роман за идентичността. Абсолютна операция. Създаване на една нервност, скандализиране на цялата наша македонска общност. Все отново, около всички проблеми и ненужни затруднения, които самите си създадохме, имам вяра в позитивния излаз и имам вяра, че дефинитивно ще затворим този въпрос. В края на краищата, вие би трябвало да пандизите един въпрос по метод, по който да не оставяте усещане в обществото, че сте го създали със мощ, а че сме го създали с благосклонност.
Свързани
Д. Радева: Как наподобяват нещата от вашата позиция – какво да направи България, с цел да помогне за нормализиране на връзките сред двете страни?
Н. Корубин: Мисля, че България през последните няколко месеци е много пасивна в връзките със Северна Македония, което бих споделила, че ни оставя сами да си разчистим вътрешните проблеми. Може би това е и добър ход от българска страна, тъй като въпреки всичко това е наш вътрешен проблем. Мисля, че отношението към България, без значение от това, че не се съгласяхме с някои позиции на формалната българска политика, което в последна сметка е ваше право като страна, може да сме съгласни или не, си е наш вътрешен проблем на почистване с предишното и излизане от въздействието на тази югославянска матрица и някак си да успеем да избегнем клопката на протичащото се в прилежащите страни, в който желаят да ни вкарат. Колкото по-добри връзки имаме с България, с Гърция, Албания, Косово, Сърбия, само че на първо място с България и Гърция, толкоз повече ще успеем да излезем от тази матрица на постюгославянство, която държи нашето общество заробено. Мисля, че сега имаме всички условия да решим нашия вътрешен проблем. А моментът, когато го решим и стартират договарянията с Европейски Съюз, считам че ще можем да възобновим положителните връзки с България.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ